Татяна Дончева показа невероятно чувство за хумор, разказа забавна случка с Георги Глушков
Изключително занимателни истории разказа първият ни баскетболист в НБА Георги Глушков по време на присъединяване си в предаването по Българска национална телевизия " Имате среща... с Диана Любенова ".
" В същинска зала за първи път влязох като възпитаник в 5 клас. Имаше окръжно съревнование. Дотогава играех единствено на площадка в родния си град. Залата беше тази в Севлиево, имаше 1500 индивида, а на мен ми се струваше, че е доста огромна. Залата, която ме впечатли към този момент по различен метод, беше " Диана " в Ямбол. Като влязох в нея, почувствах подобен подтик, че съм в нещо извънредно огромно. Майка ми се пребори с татко ми да последвам една фантазия. Баща ми доста искаше да изсвирвам на цигулка. Когато станах на 7 години, разбра, че нямам музикална заложба. Беше доста отчаян. Имаше спор у дома. Имаха други хрумвания за моето бъдеще. Много желаеха да изучавам за доктор - една влиятелна и благородна специалност. Така се случи, че пътят на младите, които имат фантазия, е напълно друг ", сподело за детските години Глушков пред Диана Любенова.
Оказа се, че с политика Татяна Дончева са другари от детинство:
" Ние се срещнахме в детските ясли в нашия роден град Трявна. Трябва да сме били на по година и няколко месеца. После продължихме дружно в един клас, само че в разнообразни паралелки и по този начин до 7 клас. Когато към този момент стана млад баскетболист в ЦСКА, ние пътувахме до София регулярно с влака " Шипка ". Нашите татковци ни изпращаха заран рано в 4 часа. Веднъж пътувахме в едно купе, а Жоро към този момент беше задоволително висок, над 2 метра. Като е седнал, той е заел половината купе. Идващите хора отварят вратата, откриват някакъв колосален човек, на който краката стигат до отсрещната седалка, и стартират да отстъпват заднишката. По едно време Жоро си купи кола Фиат 126, полски. Мисля, че по-малка кола не е изобретявана. Веднъж свири ми някой на улицата. Обръщам се, някой ми маха, а от фиатчето стартира да излиза Жоро. Ама излиза, излиза, имах възприятието, че излиза няколко минути. Умрях от смях. Майтапих го: " Жоро не можа ли да си купиш по-малка кола? ", а той ми дава отговор: " Аз и лада да си бях взел, отново би трябвало да махна предната седалка ". Много ми завиждаше Жоро, тъй като като дете имах единствените кецове черни с жълта декорация ", описа Татяна Дончева.
" Във влака имам много смешни обстановки. Веднъж бях на 4 години и пътувах с майка ми. Тогава до 7 години децата пътуваха без билет. Явно съм бил доста едро дете и кондукторът направи подобен скандал на майка ми, половин час се разправяха. Тя трябваше да потвърждава възрастта ми ", показа радостно Глушков.
" На гарата гишетата са ниски и аз вместо да се наведа, поглеждам над стъклото и виждам една жена плете. Тя скача и вика: " Веднага слизай от тези щайги, където си се качил ". Излиза, вижда, че съм висок... А пък фиатче си купихме няколко индивида, всичките над два метра - Атанас Голомеев, Румен Пейчев, Любомир Амиорков. Тогава просто тези коли бяха без ред. Една от предните седалки я махнах в действителност ", признава легенадат ни в баскетбола.
" В същинска зала за първи път влязох като възпитаник в 5 клас. Имаше окръжно съревнование. Дотогава играех единствено на площадка в родния си град. Залата беше тази в Севлиево, имаше 1500 индивида, а на мен ми се струваше, че е доста огромна. Залата, която ме впечатли към този момент по различен метод, беше " Диана " в Ямбол. Като влязох в нея, почувствах подобен подтик, че съм в нещо извънредно огромно. Майка ми се пребори с татко ми да последвам една фантазия. Баща ми доста искаше да изсвирвам на цигулка. Когато станах на 7 години, разбра, че нямам музикална заложба. Беше доста отчаян. Имаше спор у дома. Имаха други хрумвания за моето бъдеще. Много желаеха да изучавам за доктор - една влиятелна и благородна специалност. Така се случи, че пътят на младите, които имат фантазия, е напълно друг ", сподело за детските години Глушков пред Диана Любенова.
Оказа се, че с политика Татяна Дончева са другари от детинство:
" Ние се срещнахме в детските ясли в нашия роден град Трявна. Трябва да сме били на по година и няколко месеца. После продължихме дружно в един клас, само че в разнообразни паралелки и по този начин до 7 клас. Когато към този момент стана млад баскетболист в ЦСКА, ние пътувахме до София регулярно с влака " Шипка ". Нашите татковци ни изпращаха заран рано в 4 часа. Веднъж пътувахме в едно купе, а Жоро към този момент беше задоволително висок, над 2 метра. Като е седнал, той е заел половината купе. Идващите хора отварят вратата, откриват някакъв колосален човек, на който краката стигат до отсрещната седалка, и стартират да отстъпват заднишката. По едно време Жоро си купи кола Фиат 126, полски. Мисля, че по-малка кола не е изобретявана. Веднъж свири ми някой на улицата. Обръщам се, някой ми маха, а от фиатчето стартира да излиза Жоро. Ама излиза, излиза, имах възприятието, че излиза няколко минути. Умрях от смях. Майтапих го: " Жоро не можа ли да си купиш по-малка кола? ", а той ми дава отговор: " Аз и лада да си бях взел, отново би трябвало да махна предната седалка ". Много ми завиждаше Жоро, тъй като като дете имах единствените кецове черни с жълта декорация ", описа Татяна Дончева.
" Във влака имам много смешни обстановки. Веднъж бях на 4 години и пътувах с майка ми. Тогава до 7 години децата пътуваха без билет. Явно съм бил доста едро дете и кондукторът направи подобен скандал на майка ми, половин час се разправяха. Тя трябваше да потвърждава възрастта ми ", показа радостно Глушков.
" На гарата гишетата са ниски и аз вместо да се наведа, поглеждам над стъклото и виждам една жена плете. Тя скача и вика: " Веднага слизай от тези щайги, където си се качил ". Излиза, вижда, че съм висок... А пък фиатче си купихме няколко индивида, всичките над два метра - Атанас Голомеев, Румен Пейчев, Любомир Амиорков. Тогава просто тези коли бяха без ред. Една от предните седалки я махнах в действителност ", признава легенадат ни в баскетбола.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ